Впрочем
След едно двайсетина години
(почти съм сигурна, впрочем)
ще ти се прище да ме видиш
и ще бъдеш на срещата точен.
Независимо, че сме попреминали,
може даже букет да ми носиш.
Ще се разплача за миналото
(но недей да ме спираш, впрочем).
Ти ще знаеш всичко за мене –
дори най-страшните тайни.
Най-после ще ми имаш доверие
(впрочем в себе си аз – едва ли).
И все пак не си тръгвай
(както ти го умееш, впрочем)
толкоз дълго съм чакала най-подир
отначалото да започнем.
© Павлина Гатева All rights reserved.
