12 sept 2008, 21:13

Врабче на пистата...

  Poesía
679 0 7

Врабче на пистата измръзнало примира.

Крилца подвило. Склопило очи.

Нищожна топчица в разхвърляната зима,

в която още сърчице тупти.


Край него, като вихър прелетяват

могъщите, изпънали тела...

Във ледения полъх - лед добавят.

А вятърът пришива им крила.


Защо пое в погрешната посока

ти, дребничка и клета живинка?...

Ще трябва да платиш сега урока.

С живота си – е точната цена.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмила Билярска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • вълнуваш, Людмила! натъжи ме..
  • За съжаление - и ние сме, като тях...
    Благодаря ти, че се спря и хареса, Димитър!
    Хубаво е, че се срещаме и тук! Поздрави!
  • Благодаря ви за милото присъствие и топлата съпричастност към съдбата на моето примиращо на пистата врабче! Да се помолим измръзналите, клети души да са все по-малко! Лято е.
    Сърдечни поздрави на Дочка, Вилдан, Христина, Петя, Иванка и Ивчето! Изпращам ви своята обич, скъпи мои!!!
  • "Нищожна топчица в разхвърляната зима"

    Много харесах!
  • Много ми хареса, Люси!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...