12 sept 2008, 21:13

Врабче на пистата...

Poesía

682 0 7

Врабче на пистата измръзнало примира.

Крилца подвило. Склопило очи.

Нищожна топчица в разхвърляната зима,

в която още сърчице тупти.

Край него, като вихър прелетяват

могъщите, изпънали тела...

Във ледения полъх - лед добавят.

А вятърът пришива им крила.

Защо пое в погрешната посока

ти, дребничка и клета живинка?...

Ще трябва да платиш сега урока.

С живота си – е точната цена.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

locaaa_f (Биляна)

вълнуваш, Людмила! натъжи ме..

2008-11-06T10:41:23+02:00
sofia_air (Людмила Билярска)

За съжаление - и ние сме, като тях...
Благодаря ти, че се спря и хареса, Димитър!
Хубаво е, че се срещаме и тук! Поздрави!

2008-09-16T00:41:05+03:00
sofia_air (Людмила Билярска)

Благодаря ви за милото присъствие и топлата съпричастност към съдбата на моето примиращо на пистата врабче! Да се помолим измръзналите, клети души да са все по-малко! Лято е.
Сърдечни поздрави на Дочка, Вилдан, Христина, Петя, Иванка и Ивчето! Изпращам ви своята обич, скъпи мои!!!

2008-09-13T18:58:30+03:00
Ивана59 (Иванка Гичева)

"Нищожна топчица в разхвърляната зима"

Много харесах!

2008-09-13T11:29:12+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Много ми хареса, Люси!

2008-09-13T09:20:05+03:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0