12.09.2008 г., 21:13

Врабче на пистата...

678 0 7

Врабче на пистата измръзнало примира.

Крилца подвило. Склопило очи.

Нищожна топчица в разхвърляната зима,

в която още сърчице тупти.


Край него, като вихър прелетяват

могъщите, изпънали тела...

Във ледения полъх - лед добавят.

А вятърът пришива им крила.


Защо пое в погрешната посока

ти, дребничка и клета живинка?...

Ще трябва да платиш сега урока.

С живота си – е точната цена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Билярска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • вълнуваш, Людмила! натъжи ме..
  • За съжаление - и ние сме, като тях...
    Благодаря ти, че се спря и хареса, Димитър!
    Хубаво е, че се срещаме и тук! Поздрави!
  • Благодаря ви за милото присъствие и топлата съпричастност към съдбата на моето примиращо на пистата врабче! Да се помолим измръзналите, клети души да са все по-малко! Лято е.
    Сърдечни поздрави на Дочка, Вилдан, Христина, Петя, Иванка и Ивчето! Изпращам ви своята обич, скъпи мои!!!
  • "Нищожна топчица в разхвърляната зима"

    Много харесах!
  • Много ми хареса, Люси!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...