12 сент. 2008 г., 21:13

Врабче на пистата...

684 0 7

Врабче на пистата измръзнало примира.

Крилца подвило. Склопило очи.

Нищожна топчица в разхвърляната зима,

в която още сърчице тупти.


Край него, като вихър прелетяват

могъщите, изпънали тела...

Във ледения полъх - лед добавят.

А вятърът пришива им крила.


Защо пое в погрешната посока

ти, дребничка и клета живинка?...

Ще трябва да платиш сега урока.

С живота си – е точната цена.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмила Билярска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • вълнуваш, Людмила! натъжи ме..
  • За съжаление - и ние сме, като тях...
    Благодаря ти, че се спря и хареса, Димитър!
    Хубаво е, че се срещаме и тук! Поздрави!
  • Благодаря ви за милото присъствие и топлата съпричастност към съдбата на моето примиращо на пистата врабче! Да се помолим измръзналите, клети души да са все по-малко! Лято е.
    Сърдечни поздрави на Дочка, Вилдан, Христина, Петя, Иванка и Ивчето! Изпращам ви своята обич, скъпи мои!!!
  • "Нищожна топчица в разхвърляната зима"

    Много харесах!
  • Много ми хареса, Люси!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...