21 jul 2017, 10:30

Врабец и червей 

  Poesía » Otra
551 6 7

/басня/

 

Летяло си врабче на воля

над ширналите се поля,

щастливо то било, но в полет

червей черен го видял.

 

- Ти що си? - викнал озлобено. -

Стига мята тез крила!

От тебе стана ми студено.

Виж, храната ми отвя.

И спри да пееш, оглуши ме,

досадно си, нали разбра,

за мен си ти певец без име,

свали си розовите очила.

 

Врабецът стрелнал го обиден,

учуден плеснал със крила,

и после, както е безимен,

клъвнал черньо по гърба.

 

Изводът какъв е тука,

че който в ниското пълзи

и злоба пръска, за поука,

все някой ще го усмири.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??