Врабец и червей
/басня/
Летяло си врабче на воля
над ширналите се поля,
щастливо то било, но в полет
червей черен го видял.
- Ти що си? - викнал озлобено. -
Стига мята тез крила!
От тебе стана ми студено.
Виж, храната ми отвя.
И спри да пееш, оглуши ме,
досадно си, нали разбра,
за мен си ти певец без име,
свали си розовите очила.
Врабецът стрелнал го обиден,
учуден плеснал със крила,
и после, както е безимен,
клъвнал черньо по гърба.
Изводът какъв е тука,
че който в ниското пълзи
и злоба пръска, за поука,
все някой ще го усмири.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
