30 jul 2007, 14:17

Врагове

  Poesía
1.8K 0 3
Във миг изчезва всичко -
и обич, и мъка, и нощта.
До мен застава черен чичко
и ми показва пътя към смъртта.

Но кой е този мъж,
се питам аз сега.
"Недей ме пита, а ела и дръж
във сините окови любовта"

О, нима любов и смърт
са две сестри,
които са така красиви
и нежни, и грижливи.

"Недей залъгва се, момиче,
та те са врагове.
Едната е с очите на кокиче,
а на другата са зверове.

Едната е със топли думи,
а другата със режещи слова.
Едната знае що е радост,
а другата я залива гордостта"

Но коя ли е добрата,
коя ли е врага?!
На тази нежната името и е Смъртта,
а на зверската е Любовта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Джу Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...