Jul 30, 2007, 2:17 PM

Врагове

  Poetry
1.8K 0 3
Във миг изчезва всичко -
и обич, и мъка, и нощта.
До мен застава черен чичко
и ми показва пътя към смъртта.

Но кой е този мъж,
се питам аз сега.
"Недей ме пита, а ела и дръж
във сините окови любовта"

О, нима любов и смърт
са две сестри,
които са така красиви
и нежни, и грижливи.

"Недей залъгва се, момиче,
та те са врагове.
Едната е с очите на кокиче,
а на другата са зверове.

Едната е със топли думи,
а другата със режещи слова.
Едната знае що е радост,
а другата я залива гордостта"

Но коя ли е добрата,
коя ли е врага?!
На тази нежната името и е Смъртта,
а на зверската е Любовта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Джу All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...