Jul 30, 2007, 2:17 PM

Врагове

  Poetry
1.8K 0 3
Във миг изчезва всичко -
и обич, и мъка, и нощта.
До мен застава черен чичко
и ми показва пътя към смъртта.

Но кой е този мъж,
се питам аз сега.
"Недей ме пита, а ела и дръж
във сините окови любовта"

О, нима любов и смърт
са две сестри,
които са така красиви
и нежни, и грижливи.

"Недей залъгва се, момиче,
та те са врагове.
Едната е с очите на кокиче,
а на другата са зверове.

Едната е със топли думи,
а другата със режещи слова.
Едната знае що е радост,
а другата я залива гордостта"

Но коя ли е добрата,
коя ли е врага?!
На тази нежната името и е Смъртта,
а на зверската е Любовта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Джу All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...