30.07.2007 г., 14:17

Врагове

1.8K 0 3
Във миг изчезва всичко -
и обич, и мъка, и нощта.
До мен застава черен чичко
и ми показва пътя към смъртта.

Но кой е този мъж,
се питам аз сега.
"Недей ме пита, а ела и дръж
във сините окови любовта"

О, нима любов и смърт
са две сестри,
които са така красиви
и нежни, и грижливи.

"Недей залъгва се, момиче,
та те са врагове.
Едната е с очите на кокиче,
а на другата са зверове.

Едната е със топли думи,
а другата със режещи слова.
Едната знае що е радост,
а другата я залива гордостта"

Но коя ли е добрата,
коя ли е врага?!
На тази нежната името и е Смъртта,
а на зверската е Любовта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джу Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...