11 ene 2005, 10:04

Врагът е близо до мен

  Poesía
1.1K 0 3

Врагът е близо до мен

 

Врагът до мен стои.

Сякаш нещо ми нашепва – отмъсти!

Близо е – в врата ми диша,

кръвта в вените ми ядно пулсира.

Съзнанието перфектните картини рисува,

как всичко с кръв се покрива.

Няма да ми пука мръсника да убия,

но после „жертва”, че е в вестниците ще видя.

Затова с себе си ще го накарам да спори,

лудостта му да е негов враг и да се моли

А аз спокойно ще го гледам отстрани

и милия му жест ще върна от преди.

Не заслужава мръсникът прошка.

Даже ще се изплюя на гроба.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марина Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Е...всяка една дума,пропита с безгранична злоба...добре е,но не знам коя муза те зареди с толкова изразителност в това отношение!
  • Много си права има! Благодаря ти!
  • Гадничко! Но провокирано от зла действителност предполагам. Но за това са и стиховете, човек да излее в тях, това, което не би направил в действителност. Има и лоши хора какво да се прави?!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...