11 янв. 2005 г., 10:04

Врагът е близо до мен 

  Поэзия
5.0 / 3
974 0 3
Врагът е близо до мен
Врагът до мен стои.
Сякаш нещо ми нашепва – отмъсти!
Близо е – в врата ми диша,
кръвта в вените ми ядно пулсира.
Съзнанието перфектните картини рисува,
как всичко с кръв се покрива.
Няма да ми пука мръсника да убия,
но после „жертва”, че е в вестниците ще видя.
Затова с себе си ще го накарам да спори,
лудостта му да е негов враг и да се моли…
А аз спокойно ще го гледам отстрани ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Петрова Все права защищены

Предложения
  • Январское утро, снежинки летят, Гуси в избушке в оконце глядят. Лёд реку в лесу зимнем нежно закрыл,...
  • Бежать, сбежать по закоулкам памяти от себя, от всех, от воспоминаний. От жизни ждав чего-то, не дож...
  • Бомбовозы, пилоты - страна смотрит на нас. Обороты - до взлетных. Мы взлетаем сейчас. Быют зенитки. ...

Ещё произведения »