11 янв. 2005 г., 10:04

Врагът е близо до мен

1.1K 0 3

Врагът е близо до мен

 

Врагът до мен стои.

Сякаш нещо ми нашепва – отмъсти!

Близо е – в врата ми диша,

кръвта в вените ми ядно пулсира.

Съзнанието перфектните картини рисува,

как всичко с кръв се покрива.

Няма да ми пука мръсника да убия,

но после „жертва”, че е в вестниците ще видя.

Затова с себе си ще го накарам да спори,

лудостта му да е негов враг и да се моли

А аз спокойно ще го гледам отстрани

и милия му жест ще върна от преди.

Не заслужава мръсникът прошка.

Даже ще се изплюя на гроба.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марина Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Е...всяка една дума,пропита с безгранична злоба...добре е,но не знам коя муза те зареди с толкова изразителност в това отношение!
  • Много си права има! Благодаря ти!
  • Гадничко! Но провокирано от зла действителност предполагам. Но за това са и стиховете, човек да излее в тях, това, което не би направил в действителност. Има и лоши хора какво да се прави?!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...