Врагът е близо до мен
Врагът е близо до мен
Врагът до мен стои.
Сякаш нещо ми нашепва – отмъсти!
Близо е – в врата ми диша,
кръвта в вените ми ядно пулсира.
Съзнанието перфектните картини рисува,
как всичко с кръв се покрива.
Няма да ми пука мръсника да убия,
но после „жертва”, че е в вестниците ще видя.
Затова с себе си ще го накарам да спори,
лудостта му да е негов враг и да се моли…
А аз спокойно ще го гледам отстрани
и милия му жест ще върна от преди.
Не заслужава мръсникът прошка.
Даже ще се изплюя на гроба.
© Марина Петрова All rights reserved.
Има и лоши хора какво да се прави?!