Врагът е близо до мен
Врагът е близо до мен
Врагът до мен стои.
Сякаш нещо ми нашепва – отмъсти!
Близо е – в врата ми диша,
кръвта в вените ми ядно пулсира.
Съзнанието перфектните картини рисува,
как всичко с кръв се покрива.
Няма да ми пука мръсника да убия,
но после „жертва”, че е в вестниците ще видя.
Затова с себе си ще го накарам да спори,
лудостта му да е негов враг и да се моли…
А аз спокойно ще го гледам отстрани
и милия му жест ще върна от преди.
Не заслужава мръсникът прошка.
Даже ще се изплюя на гроба.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марина Петрова Всички права запазени
Има и лоши хора какво да се прави?!