11.01.2005 г., 10:04

Врагът е близо до мен

1.1K 0 3

Врагът е близо до мен

 

Врагът до мен стои.

Сякаш нещо ми нашепва – отмъсти!

Близо е – в врата ми диша,

кръвта в вените ми ядно пулсира.

Съзнанието перфектните картини рисува,

как всичко с кръв се покрива.

Няма да ми пука мръсника да убия,

но после „жертва”, че е в вестниците ще видя.

Затова с себе си ще го накарам да спори,

лудостта му да е негов враг и да се моли

А аз спокойно ще го гледам отстрани

и милия му жест ще върна от преди.

Не заслужава мръсникът прошка.

Даже ще се изплюя на гроба.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Е...всяка една дума,пропита с безгранична злоба...добре е,но не знам коя муза те зареди с толкова изразителност в това отношение!
  • Много си права има! Благодаря ти!
  • Гадничко! Но провокирано от зла действителност предполагам. Но за това са и стиховете, човек да излее в тях, това, което не би направил в действителност. Има и лоши хора какво да се прави?!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...