Врата

Ще достигна последната тайна врата, 

ще се скрия зад прага й вечен,

ще провеся над бездната морни крака, 

на бога докрая обречен! 

Ръцете ще впия, за да я открехна 

от рамката сива сред див, шеметен взор, 

ще се слеят по мен сълзи на утеха 

за дечица, пищящи в предсмъртния хор. 

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 

Боже, не искам твоето кърваво бреме 

да смазва гръдта ми между болка и страх, 

и горещо Те моля от мен да я снемеш 

заблудата тежка, че живял съм без грях.