Вратата!
730
0
2
Проскърца старата врата,
отворена да срещне самота...
вятърът из празнота бушува,
листа, танцувайки, се ронят,
с последен танц да ни догонят .
Следи по пепелища бродят
и спомени със ярост избуяват,
замира песента на сойките,
дъгата в топъл дъх се скрива,
дъждът във длани две умира.
Вратата зейнала е бездна,
откакто любовта изчезна.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Радка Иванова Todos los derechos reservados
