Вратата!
736
0
2
Проскърца старата врата,
отворена да срещне самота...
вятърът из празнота бушува,
листа, танцувайки, се ронят,
с последен танц да ни догонят .
Следи по пепелища бродят
и спомени със ярост избуяват,
замира песента на сойките,
дъгата в топъл дъх се скрива,
дъждът във длани две умира.
Вратата зейнала е бездна,
откакто любовта изчезна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радка Иванова Все права защищены
