Jun 4, 2008, 3:43 PM

Вратата!

  Poetry
729 0 2
 

Проскърца старата  врата,

отворена да срещне самота...

вятърът из празнота бушува,

листа, танцувайки, се ронят,

с последен танц да ни догонят .

Следи  по пепелища бродят

и спомени със  ярост избуяват,

замира  песента на сойките,

дъгата в топъл  дъх се скрива,

дъждът във длани две умира.

Вратата зейнала е  бездна,

откакто  любовта изчезна.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радка Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря Ви Мая и Рени , за искренността , не се получи защото не съм го почувствала , не е в мой стил да пиша ей така , заради писането , малко измъчено беше .Прегръдки и поздрави от мен !
  • има много хубави фрази тук, с малко заигравка би се получило по-добро стихотворение.

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...