12 jun 2008, 0:31

Вратата ми отворена е още... 

  Poesía
786 0 20
* * *
Избеляха очите ми от гледане в пустото,
годините потекоха по бедрата ми,
един живот на гребена - в лустрото,
пулсира като вена в ръката ми...
Останала отворена вратата ми
след ехото на стъпките ти в мрака,
приведена пищи душата ми
със пръсти сплетени в косата...
Раздадено на тебе без остатък,
целували сърцето ми разбито,
от устните ти пази отпечатъка ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Желязков Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??