Napolitano (Валентин Желязков)
290 3297
12.06.2008 г., 0:31 ч.

Вратата ми отворена е още... 

  Поезия
700 0 20

* * *

 

Избеляха очите ми от гледане в пустото,

годините потекоха по бедрата ми,

един живот на гребена - в лустрото,

пулсира като вена в ръката ми...

Останала отворена вратата ми

след ехото на стъпките ти в мрака,

приведена пищи душата ми

със пръсти сплетени в косата...

Раздадено на тебе без остатък,

целували сърцето ми разбито,

от устните ти пази отпечатъка

чашата ти с вино недопито...

Все още екне ципът на багажа,

в ушите ми кънтят прощални думи,

които рикошираха в паважа,

а погледът ти сивкав до... куршумено!

Вина със греховете ми се срещат

във мене всичко е... изплакано...

Уж жив съм, а не се се усещам,

очите бели са от чакане...

Вратата ми отворена е още

и в спомена си чувам те да плачеш,

и сякаш никога не свършват нощите

в очакването прага да прекрачиш...

Така си тръгна и не се обърна,

пусна бримки на... покоя,

какво не бих дал пак да те прегърна,

и на колЕне да те моля - да си моя...!

 

* * *

© Валентин Желязков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ще се повторя - невероятно силен си в любовната поезия! Аплодисменти, Вал!!!
  • Браво ,силен стих!!!
  • Съгласна съм с Nella_gold (Нели )! А между другото много ми хареса!
  • Истинско!
  • Винаги силен и стилен.Обичам твоите стихове Валентино.Прекрасни са!
    Докосваш сърцето.
    Тя ще се върне,щом вратата е отворена...
    Поздрави от мен.
  • Благодаря че ме уважихте пак и се спряхте за малко при мен.
  • ЕЕЕЕ, Вал...
    набра си твоята скорост след завръщането...
    страхотно е, а това:
    Така си тръгна и не се обърна,
    пусна бримки на... покоя
    направо...ме плени!!!
  • И ето ме. Стоя пред тебе плаха
    и уморена, и невидима почти.
    Сълзите си в душата ти изплаках,
    а тя побърза да ме приюти.

    Не искам свободата си. Не искам
    безпулсовите вени на покоя.
    Душата си по твоя лист изписвам
    и моля се да молиш да съм твоя...


    Е-е-ей, много ми хареса стиха ти.
    Трогна ме. И, сигурна съм, не само мен
  • Не е страшно, щом вратата е отворена...
    Ще дойде.
  • дръж вратата отворена братле....
    ще дойде време да влезе!!!
    поздрав от вълчан!!!
  • Мъжка изповед. Силна и болезнена. Стихът е класика.
  • Великолепно!
    Поздрав с нещо мое.

    Сбогувам се!
    Заключих в шепи
    миналото време.
    И не защото
    съм безпаметно цинична,
    днес тръгвам мълчешком
    от тебе...
    Заключвам порти,
    трудни за обичане...

  • !!!
    Нямам думи просто...
  • Боли...
    Дано се върне!
    Поздрави, Валентино!
  • "пусна бримки на...покоя"

    Поздравления!
  • ех...че хубаво...не ...великолепно...!
    ти си чудесен! с много обич, мили Валентино.
  • Поздрави!!!
  • Пишеш силно, невероятно силно!
    Но е болезнено да се връщаш в спомените!
  • Само до течение от куршумено изстрелване ще я докараш
  • Разбримчваш ме бе, човек!
    Мнооого!
Предложения
: ??:??