26 ene 2012, 10:56

Вратата на душата

880 0 0

Вратата на душата си отварям,

настана време да я проветря.

На вихъра пречистващ подарявам

надежди, болки, вярност и лъжа.

 

Спаси ме, вятърко, от всичко тленно,

което съм събрал по моя път,

било е то тъй скъпо и безценно -

сега са дрипи, дето ми тежат...

 

Напред да тръгна вече ми се иска,

без тежест във гърдите да усещам,

без болка нявгашна да ме подтиска,

без спомен за несбъдната надежда...

 

Върлувай, вятърко, вилней без милост,

издухай всяка болка и мечта,

решил съм вече - тръгвам пак на чисто,

с пречистена, остъргана душа...

 

А утре - пак вратата ще отворя,

за да поканя нови чувства в нея...

Ще грейне слънце - вдигам всички щори!

И пак ще чувствам радост - че живея...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Хаджидимитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...