26.01.2012 г., 10:56

Вратата на душата

875 0 0

Вратата на душата си отварям,

настана време да я проветря.

На вихъра пречистващ подарявам

надежди, болки, вярност и лъжа.

 

Спаси ме, вятърко, от всичко тленно,

което съм събрал по моя път,

било е то тъй скъпо и безценно -

сега са дрипи, дето ми тежат...

 

Напред да тръгна вече ми се иска,

без тежест във гърдите да усещам,

без болка нявгашна да ме подтиска,

без спомен за несбъдната надежда...

 

Върлувай, вятърко, вилней без милост,

издухай всяка болка и мечта,

решил съм вече - тръгвам пак на чисто,

с пречистена, остъргана душа...

 

А утре - пак вратата ще отворя,

за да поканя нови чувства в нея...

Ще грейне слънце - вдигам всички щори!

И пак ще чувствам радост - че живея...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Хаджидимитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...