Вратата на душата си отварям,

настана време да я проветря.

На вихъра пречистващ подарявам

надежди, болки, вярност и лъжа.

Спаси ме, вятърко, от всичко тленно,

което съм събрал по моя път,

било е то тъй скъпо и безценно -

сега са дрипи, дето ми тежат...

Напред да тръгна вече ми се иска,

без тежест във гърдите да усещам,

без болка нявгашна да ме подтиска,

без спомен за несбъдната надежда...

Върлувай, вятърко, вилней без милост,

издухай всяка болка и мечта,

решил съм вече - тръгвам пак на чисто,

с пречистена, остъргана душа...

А утре - пак вратата ще отворя,

за да поканя нови чувства в нея...

Ще грейне слънце - вдигам всички щори!

И пак ще чувствам радост - че живея...