28 mar 2006, 20:04

Вратата на спасението 

  Poesía
638 0 3

Стои пред мен
Виждам я
Усещам я,
Но не мога да я достигна
Тя ме предизвиква
страх ме е да я пипна.
Леко открехната стои
виждам как светлината
от другата страна струи.

Това е моят кошмар
моята незбъдната мечта
моят мъчител
моят спасител.
Седя в тъмнината
и гледам вратата
тя ме привлича.
на смърт ме обрича.
С адско сияние
ме убива безкръвно.
Стоя безпомощен пред нея
и усещам свободата,
но уви продадох си душата

© Тарададам Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много мрачно стихотворение,но иначе е прекрасно.Адски силни думи,които определено завладяват.
  • И на мен ми харесва
  • Мрачно настроение - умело си го предал!/неСбъдната/6/
Propuestas
: ??:??