28 mar 2006, 20:04

Вратата на спасението

  Poesía
810 0 3

Стои пред мен
Виждам я
Усещам я,
Но не мога да я достигна
Тя ме предизвиква
страх ме е да я пипна.
Леко открехната стои
виждам как светлината
от другата страна струи.

Това е моят кошмар
моята незбъдната мечта
моят мъчител
моят спасител.
Седя в тъмнината
и гледам вратата
тя ме привлича.
на смърт ме обрича.
С адско сияние
ме убива безкръвно.
Стоя безпомощен пред нея
и усещам свободата,
но уви продадох си душата

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тарададам Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много мрачно стихотворение,но иначе е прекрасно.Адски силни думи,които определено завладяват.
  • И на мен ми харесва
  • Мрачно настроение - умело си го предал!/неСбъдната/6/

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...