Mar 28, 2006, 8:04 PM

Вратата на спасението

  Poetry
807 0 3

Стои пред мен
Виждам я
Усещам я,
Но не мога да я достигна
Тя ме предизвиква
страх ме е да я пипна.
Леко открехната стои
виждам как светлината
от другата страна струи.

Това е моят кошмар
моята незбъдната мечта
моят мъчител
моят спасител.
Седя в тъмнината
и гледам вратата
тя ме привлича.
на смърт ме обрича.
С адско сияние
ме убива безкръвно.
Стоя безпомощен пред нея
и усещам свободата,
но уви продадох си душата

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тарададам All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много мрачно стихотворение,но иначе е прекрасно.Адски силни думи,които определено завладяват.
  • И на мен ми харесва
  • Мрачно настроение - умело си го предал!/неСбъдната/6/

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....