26 sept 2012, 10:22

Време 

  Poesía
765 0 13

Време

 

Разкъсващо време - време поспри,
почакай ме пак да живея,
какво че в косите вече сребри -
аз мога все още да пея.

 

И мога напролет с влажни очи
да видя разцъфнало цвете,
и есен в душата да чувствам - тежи
на сладост покоя, зрял лете.

 

Почакай ме, време - време, поспри
с проливния дъжд да поплача,
а после с дъгата - смях през сълзи,
детински през локви да скачам.

 

Разкъсай ме, време - все съм една,
парченцата вечер събирам
и слепвам ги с мигли, раждам в съня,
макар че от теб се умира.

 

 

© Даниела Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??