Време
Време
Разкъсващо време - време поспри,
почакай ме пак да живея,
какво че в косите вече сребри -
аз мога все още да пея.
И мога напролет с влажни очи
да видя разцъфнало цвете,
и есен в душата да чувствам - тежи
на сладост покоя, зрял лете.
Почакай ме, време - време, поспри
с проливния дъжд да поплача,
а после с дъгата - смях през сълзи,
детински през локви да скачам.
Разкъсай ме, време - все съм една,
парченцата вечер събирам
и слепвам ги с мигли, раждам в съня,
макар че от теб се умира.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Тодорова Всички права запазени
