Belisima9 (Белисима) Belisima9 (Белисима)
31
16 jun 2012, 18:49

Време

  Poesía » Otra
812 0 3

Времето неумолимо дреме пред вратата ми...

И то е тъй абстрактно както любовта.

Робуваме му кротко, непохватно..

Илюзия била целта.

Когато доверим му се и литнем,

забързани да си стремим мечтите...

забравяме, че трябва да притихнем,

когато поразяват ни стрелите.

Злокобно, бавно, пеещо и сляпо

тече си времето край нас,

а стражът на душата тихо плаче,

жалеейки илюзията "час"...

Че тихо нужно е да бъде -

там вътре, долу, недалеч...

Където времето се чуди

какво да бъде - спътник ли, или певец...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Белисима Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0