Belisima9 (Белисима)
31

16 июн. 2012 г., 18:49

Време

Поэзия » Другая

813 0 3

Времето неумолимо дреме пред вратата ми...

И то е тъй абстрактно както любовта.

Робуваме му кротко, непохватно..

Илюзия била целта.

Когато доверим му се и литнем,

забързани да си стремим мечтите...

забравяме, че трябва да притихнем,

когато поразяват ни стрелите.

Злокобно, бавно, пеещо и сляпо

тече си времето край нас,

а стражът на душата тихо плаче,

жалеейки илюзията "час"...

Че тихо нужно е да бъде -

там вътре, долу, недалеч...

Където времето се чуди

какво да бъде - спътник ли, или певец...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬