Belisima9 (Белисима) Belisima9 (Белисима)
31
Jun 16, 2012, 6:49 PM

Време

  Poetry » Other
819 0 3

Времето неумолимо дреме пред вратата ми...

И то е тъй абстрактно както любовта.

Робуваме му кротко, непохватно..

Илюзия била целта.

Когато доверим му се и литнем,

забързани да си стремим мечтите...

забравяме, че трябва да притихнем,

когато поразяват ни стрелите.

Злокобно, бавно, пеещо и сляпо

тече си времето край нас,

а стражът на душата тихо плаче,

жалеейки илюзията "час"...

Че тихо нужно е да бъде -

там вътре, долу, недалеч...

Където времето се чуди

какво да бъде - спътник ли, или певец...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Белисима All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9