Време

Belisima9 (Белисима)
31 73

16.06.2012 г., 18:49 ч.

Поезия » Друга

621 0 3

Времето неумолимо дреме пред вратата ми...

И то е тъй абстрактно както любовта.

Робуваме му кротко, непохватно..

Илюзия била целта.

Когато доверим му се и литнем,

забързани да си стремим мечтите...

забравяме, че трябва да притихнем,

когато поразяват ни стрелите.

Злокобно, бавно, пеещо и сляпо

тече си времето край нас,

а стражът на душата тихо плаче,

жалеейки илюзията "час"...

Че тихо нужно е да бъде -

там вътре, долу, недалеч...

Където времето се чуди

какво да бъде - спътник ли, или певец...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.