radi. (Ради Стефанов Р)
283 1629
7 mar 2021, 23:12

Време 

  Poesía » Otra
574 2 11

               

Ще се отбивам пак, ще се отбивам
на спомена в залязващия здрач.
Дойдох за миг. Дойдох и си отивам
среднощ като нестихващ плач.

Бих искал само да си поговорим,
че цяла вечност премълчах
с тъгата на самотни метеори,
с безброй звезди и звезден прах.

За себе си сега ще ти разкажа,
че много малко споделих.
Препускайки след сенки и миражи
превърнах болката си в стих.

Но миналото няма да възкръсне.
Притихнал е вселенския парад.
Сега е вече много късно
и няма връщане назад.

Почакай ме край нощния прозорец.
Там тъмно е от чакащи очи.
Когато тишината заговори
ще помълчим. Ще помълчим.

В безкраен път, в безкрайна върволица
прелитат птиците без глас.
И, ако кацне на перваза птица,
да знаеш, че това съм аз.

 

© Ради Стефанов Р Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??