Време
Ще се отбивам пак, ще се отбивам
на спомена в залязващия здрач.
Дойдох за миг. Дойдох и си отивам
среднощ като нестихващ плач.
Бих искал само да си поговорим,
че цяла вечност премълчах
с тъгата на самотни метеори,
с безброй звезди и звезден прах.
За себе си сега ще ти разкажа,
че много малко споделих.
Препускайки след сенки и миражи
превърнах болката си в стих.
Но миналото няма да възкръсне.
Притихнал е вселенския парад.
Сега е вече много късно
и няма връщане назад.
Почакай ме край нощния прозорец.
Там тъмно е от чакащи очи.
Когато тишината заговори
ще помълчим. Ще помълчим.
В безкраен път, в безкрайна върволица
прелитат птиците без глас.
И, ако кацне на перваза птица,
да знаеш, че това съм аз.
© Ради Стефанов Р All rights reserved.
