24 mar 2007, 20:20

Време е.

  Poesía
705 0 4
Дванайсет без десет показва часовника.
Аз още не спя.
Гледам детето и мисля тревожно -
дали е щастлива в съня?
Защото децата ни, нашето бъдеще
страдат, гладуват и мрат.
Вместо с боза, наливат се с водка
захарна пръчка?! - пушат трева.
Вместо в училище те са при "попа",
учат се на занаят.
Как да познават ценната дрога
как да убиват, коли за крадат.
Вместо в къщи пред телевизора,
четейки Ботев, Яворов, Вазов.
Колко трогателно, колко скучно!
Те продават телата си! На кой му пука?
За толкоз години какво създадоха
за тях "големите "хора?
Дали един закон не приеха
ей тъй, за стимул в живота?
Не ги оправдавам за наркотиците,
не ги и виня... Но, Боже,
време е нашето бъдеще
да тропне с крак и да вдигне глава!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Шопландия Софийска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...