Време е.
Дванайсет без десет показва часовника.
Аз още не спя.
Гледам детето и мисля тревожно -
дали е щастлива в съня?
Защото децата ни, нашето бъдеще
страдат, гладуват и мрат.
Вместо с боза, наливат се с водка
захарна пръчка?! - пушат трева.
Вместо в училище те са при "попа",
учат се на занаят.
Как да познават ценната дрога
как да убиват, коли за крадат.
Вместо в къщи пред телевизора,
четейки Ботев, Яворов, Вазов.
Колко трогателно, колко скучно!
Те продават телата си! На кой му пука?
За толкоз години какво създадоха
за тях "големите "хора?
Дали един закон не приеха
ей тъй, за стимул в живота?
Не ги оправдавам за наркотиците,
не ги и виня... Но, Боже,
време е нашето бъдеще
да тропне с крак и да вдигне глава!
Аз още не спя.
Гледам детето и мисля тревожно -
дали е щастлива в съня?
Защото децата ни, нашето бъдеще
страдат, гладуват и мрат.
Вместо с боза, наливат се с водка
захарна пръчка?! - пушат трева.
Вместо в училище те са при "попа",
учат се на занаят.
Как да познават ценната дрога
как да убиват, коли за крадат.
Вместо в къщи пред телевизора,
четейки Ботев, Яворов, Вазов.
Колко трогателно, колко скучно!
Те продават телата си! На кой му пука?
За толкоз години какво създадоха
за тях "големите "хора?
Дали един закон не приеха
ей тъй, за стимул в живота?
Не ги оправдавам за наркотиците,
не ги и виня... Но, Боже,
време е нашето бъдеще
да тропне с крак и да вдигне глава!
© Шопландия Софийска All rights reserved.
