24.03.2007 г., 20:20

Време е.

706 0 4
Дванайсет без десет показва часовника.
Аз още не спя.
Гледам детето и мисля тревожно -
дали е щастлива в съня?
Защото децата ни, нашето бъдеще
страдат, гладуват и мрат.
Вместо с боза, наливат се с водка
захарна пръчка?! - пушат трева.
Вместо в училище те са при "попа",
учат се на занаят.
Как да познават ценната дрога
как да убиват, коли за крадат.
Вместо в къщи пред телевизора,
четейки Ботев, Яворов, Вазов.
Колко трогателно, колко скучно!
Те продават телата си! На кой му пука?
За толкоз години какво създадоха
за тях "големите "хора?
Дали един закон не приеха
ей тъй, за стимул в живота?
Не ги оправдавам за наркотиците,
не ги и виня... Но, Боже,
време е нашето бъдеще
да тропне с крак и да вдигне глава!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Шопландия Софийска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...