Боже, какво да правя.... главата ми ще се пръсне! Пробвах да те забравя, но за забрава е късно... Свити на топка в стомаха ми дремят притихнали демони. А във мечтите си, плахите, връщам стрелките на времето. Може ли толкова глупаво да се оставя на чувствата! Уж съм разумна, а трупам трепет след трепет. По устните тихо залепват словата ми. Няма да ти ги кажа! Огнени, сетивата ми будят се с вик протяжен... Вкопчена съм в надеждата да те преболедувам. Помня те безнадеждно... Време е за сбогуване.
Дръзка си и това ужасно много ми харесва, не правиш компромиси със себе си и знаеш отговорите на всички въпроси (сякаш) ...Към съвършенство ли се стремиш? Защото почти го достигаш
Вкопчена съм в надеждата
да те преболедувам.
Помня те безнадеждно...
Време е за сбогуване.
* * *
"...душата се лекува от любов, макар че от любов не се лекува...
и от любов умира всеки ден, макар че от любов не се умира..." - Калин Донков
Много силно и въздейство стихотворение! Докосна ме...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
какво повече...