Време е за сбогуване.
Боже, какво да правя....
главата ми ще се пръсне!
Пробвах да те забравя,
но за забрава е късно...
Свити на топка в стомаха ми
дремят притихнали демони.
А във мечтите си, плахите,
връщам стрелките на времето.
Може ли толкова глупаво
да се оставя на чувствата!
Уж съм разумна, а трупам
трепет след трепет. По устните
тихо залепват словата ми.
Няма да ти ги кажа!
Огнени, сетивата ми
будят се с вик протяжен...
Вкопчена съм в надеждата
да те преболедувам.
Помня те безнадеждно...
Време е за сбогуване.
© Ели All rights reserved.
и това ужасно много ми харесва, не правиш компромиси със себе си и знаеш отговорите на всички въпроси (сякаш) 
