27 nov 2016, 16:12

Време отлетяло

  Poesía
1.1K 2 6

Прииждат тихо звуците на есента,

на капещи листа, на време отлетяло,

замира всяка дребна живинка

в света на хора, без време овехтели.

Така коварно и в моята душа 

проникват смело пипалата и отровни -

усещане на леност и тъга...

умора и печал, отчайващо отломни.

Проправят път към всяко сетиво,

достигат бавно всяко кътче на душата

и всеки порив на воля и борба 

изчезва някак притъпен във тишината.

Безсилна да се боря със това,

потънала в безнадежност и униние,

посрещам тази горест, самота..

и пак така горчиво я преглъщам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Периян Байрамова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...