27 nov 2016, 16:12

Време отлетяло

  Poesía
1.1K 2 6

Прииждат тихо звуците на есента,

на капещи листа, на време отлетяло,

замира всяка дребна живинка

в света на хора, без време овехтели.

Така коварно и в моята душа 

проникват смело пипалата и отровни -

усещане на леност и тъга...

умора и печал, отчайващо отломни.

Проправят път към всяко сетиво,

достигат бавно всяко кътче на душата

и всеки порив на воля и борба 

изчезва някак притъпен във тишината.

Безсилна да се боря със това,

потънала в безнадежност и униние,

посрещам тази горест, самота..

и пак така горчиво я преглъщам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Периян Байрамова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...