Nov 27, 2016, 4:12 PM

Време отлетяло

  Poetry
1.1K 2 6

Прииждат тихо звуците на есента,

на капещи листа, на време отлетяло,

замира всяка дребна живинка

в света на хора, без време овехтели.

Така коварно и в моята душа 

проникват смело пипалата и отровни -

усещане на леност и тъга...

умора и печал, отчайващо отломни.

Проправят път към всяко сетиво,

достигат бавно всяко кътче на душата

и всеки порив на воля и борба 

изчезва някак притъпен във тишината.

Безсилна да се боря със това,

потънала в безнадежност и униние,

посрещам тази горест, самота..

и пак така горчиво я преглъщам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Периян Байрамова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...