Време отлетяло
Прииждат тихо звуците на есента,
на капещи листа, на време отлетяло,
замира всяка дребна живинка
в света на хора, без време овехтели.
Така коварно и в моята душа
проникват смело пипалата и отровни -
усещане на леност и тъга...
умора и печал, отчайващо отломни.
Проправят път към всяко сетиво,
достигат бавно всяко кътче на душата
и всеки порив на воля и борба
изчезва някак притъпен във тишината.
Безсилна да се боря със това,
потънала в безнадежност и униние,
посрещам тази горест, самота..
и пак така горчиво я преглъщам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Периян Байрамова Всички права запазени
