28 ene 2016, 13:37

Време разделно

  Poesía » Civil, Otra
1.3K 1 3

Живеем във време разделно

с родители, внуци, деца.

И някак текат празноделно

дните ни в тази страна.

 

Очакваме в скайп да ги видим,

да чуем за живота им там.

Там  на  километри щастливи

намерили дом и любов, и пари.

 

Ненормално е знам го,

и не знам, и не мога  аз да променям

фалша на криворазбраната  демокрация

у дома, но е тъжно и жалко е,

 

когато децата - цветята  ни

работят, с мъка и усилия успяват

не у нас, а някъде другаде,

защото прокудени са от дома.

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цеца Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Там на километри щастливи ! Колко си права !
  • Благодаря ви! Тази болезнена тема и ме касае лично. Потърпешва съм изцяло. И двете ми деца и внуци не са тук. Вярно е, че има много като мен и не съм единствена.
    Не е нормално да съм баба на повикване или както казвам аз - модерна баба в скайп.
    И до кога ще е така, кой ли ще ти каже? Защо децата ни успяват и създават семейства другаде? А и другото, което определено ме вбесява е, че жени на моя възраст стават приемни майки на заплата на ромчета, защото кой друг ражда деца без да се замисля. Не ги упреквам! Това е вид препитание. В нашия град това е масово явление. Прогонихме българчетата, за да отглеждаме роми. Не знам тъжна картинка сме и за това нищо, ама нищичко не се прави, за да задържим младостта, цвета на нацията. Така, както е тръгнало ние се обезличаваме, заличаваме се като нация. Ще останем само старци - болни, недъгави и ... роми. Това ли искаме?
    По тая тема много мога да пиша и говоря. Но стига толкова за днес!!!

    Хубав да е денят ви!
  • Много тъжна и болезнена тема си подхванала, Цеца! Чудесна творба. Жалко е наистина за такава държава, която прокужда най-младите навън. На какво разчита всъщност? Въпросът е риторичен. Това е обречена държава - държава и нация без бъдеще! Поздрав за написаното!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...