28 янв. 2016 г., 13:37

Време разделно

1.3K 1 3

Живеем във време разделно

с родители, внуци, деца.

И някак текат празноделно

дните ни в тази страна.

 

Очакваме в скайп да ги видим,

да чуем за живота им там.

Там  на  километри щастливи

намерили дом и любов, и пари.

 

Ненормално е знам го,

и не знам, и не мога  аз да променям

фалша на криворазбраната  демокрация

у дома, но е тъжно и жалко е,

 

когато децата - цветята  ни

работят, с мъка и усилия успяват

не у нас, а някъде другаде,

защото прокудени са от дома.

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цеца Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Там на километри щастливи ! Колко си права !
  • Благодаря ви! Тази болезнена тема и ме касае лично. Потърпешва съм изцяло. И двете ми деца и внуци не са тук. Вярно е, че има много като мен и не съм единствена.
    Не е нормално да съм баба на повикване или както казвам аз - модерна баба в скайп.
    И до кога ще е така, кой ли ще ти каже? Защо децата ни успяват и създават семейства другаде? А и другото, което определено ме вбесява е, че жени на моя възраст стават приемни майки на заплата на ромчета, защото кой друг ражда деца без да се замисля. Не ги упреквам! Това е вид препитание. В нашия град това е масово явление. Прогонихме българчетата, за да отглеждаме роми. Не знам тъжна картинка сме и за това нищо, ама нищичко не се прави, за да задържим младостта, цвета на нацията. Така, както е тръгнало ние се обезличаваме, заличаваме се като нация. Ще останем само старци - болни, недъгави и ... роми. Това ли искаме?
    По тая тема много мога да пиша и говоря. Но стига толкова за днес!!!

    Хубав да е денят ви!
  • Много тъжна и болезнена тема си подхванала, Цеца! Чудесна творба. Жалко е наистина за такава държава, която прокужда най-младите навън. На какво разчита всъщност? Въпросът е риторичен. Това е обречена държава - държава и нация без бъдеще! Поздрав за написаното!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...