28.01.2016 г., 13:37

Време разделно

1.3K 1 3

Живеем във време разделно

с родители, внуци, деца.

И някак текат празноделно

дните ни в тази страна.

 

Очакваме в скайп да ги видим,

да чуем за живота им там.

Там  на  километри щастливи

намерили дом и любов, и пари.

 

Ненормално е знам го,

и не знам, и не мога  аз да променям

фалша на криворазбраната  демокрация

у дома, но е тъжно и жалко е,

 

когато децата - цветята  ни

работят, с мъка и усилия успяват

не у нас, а някъде другаде,

защото прокудени са от дома.

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цеца Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Там на километри щастливи ! Колко си права !
  • Благодаря ви! Тази болезнена тема и ме касае лично. Потърпешва съм изцяло. И двете ми деца и внуци не са тук. Вярно е, че има много като мен и не съм единствена.
    Не е нормално да съм баба на повикване или както казвам аз - модерна баба в скайп.
    И до кога ще е така, кой ли ще ти каже? Защо децата ни успяват и създават семейства другаде? А и другото, което определено ме вбесява е, че жени на моя възраст стават приемни майки на заплата на ромчета, защото кой друг ражда деца без да се замисля. Не ги упреквам! Това е вид препитание. В нашия град това е масово явление. Прогонихме българчетата, за да отглеждаме роми. Не знам тъжна картинка сме и за това нищо, ама нищичко не се прави, за да задържим младостта, цвета на нацията. Така, както е тръгнало ние се обезличаваме, заличаваме се като нация. Ще останем само старци - болни, недъгави и ... роми. Това ли искаме?
    По тая тема много мога да пиша и говоря. Но стига толкова за днес!!!

    Хубав да е денят ви!
  • Много тъжна и болезнена тема си подхванала, Цеца! Чудесна творба. Жалко е наистина за такава държава, която прокужда най-младите навън. На какво разчита всъщност? Въпросът е риторичен. Това е обречена държава - държава и нация без бъдеще! Поздрав за написаното!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...