ВРЕМЕ ЗА ИСТИНА

Мъки, страдания и самота,

заливат живота ни тук и сега.

Училището ни за добро,

сме превърнали във убийствено зло.

И алчност, омраза към брат и сестра.

И робство, мизерия и нищета,

се вихри на тази планета Земя.

И няма я силата на Любовта.

Но как ли пропуснахме с лека ръка

Пътеката вярна към обичта.

И грешки с ума си ковеше човек.

Изпускаше бавно тъй век подир век.

В стремеж за богатство, разкош и злато,

към онзи забулен, неясен мираж.

Изгуби и стъпка туй крехко добро.

Върхът приближаваше бързо с кураж.

Е, той е наблизо и стигаме там.

Един егоизъм крепи ни, но срам

ни напомня за тези крила,

как лесно пречупват се в самота.

Изгубихме ятото там край брега

на тъмната, черна, измамна река.

Която прегазихме с лекота,

забравили нейде и Дух, и Душа.

Но това е мигът, за да вдигнем очи,

заслепени от грешните наши дела.

Да върнем заблудените си души,

чрез пълни с уроци отминали времена.

Там трябва да спуснем завеса една

и смело да сложим дебела черта.

За да открием отново сега

безкрайната истина за Любовта.

Заблуди в мрак преживяхме, уви.

Природата не желае да ни прости.

И даром без вяра, без труд и Любов,

не бихме си върнали онзи живот.

За който създадени сме от светлина,

но се увихме в дяволска пелена.

Да бъдем човеци на една Вселена,

вечна, далечна, но осветена.

Вдигнете очи за миг светлина,

с онази божествена топлина.

Отворете сърца към безкрая.

И там в общия приказен свят,

ще се докоснем до Бога и Рая.

МАРИКУЗА

М.Кузманова

05.2001г.

Атланта