9.02.2010 г., 12:56

Време за истина

860 1 0

ВРЕМЕ ЗА ИСТИНА

Мъки, страдания и самота,

заливат живота ни тук и сега.

Училището ни за добро,

сме превърнали във убийствено зло.

 

И алчност, омраза към брат и сестра.

И робство, мизерия и нищета,

се вихри на тази планета Земя.

И няма я силата на Любовта.

 

Но как ли пропуснахме с лека ръка

Пътеката вярна към обичта.

И грешки с ума си ковеше човек.

Изпускаше бавно тъй век подир век.

 

В стремеж за богатство, разкош и злато,

към онзи забулен, неясен мираж.

Изгуби и стъпка туй крехко добро.

Върхът приближаваше бързо с кураж.

 

Е, той е наблизо и стигаме там.

Един егоизъм крепи ни, но срам

ни напомня за тези крила,

как лесно пречупват се в самота.

 

Изгубихме ятото там край брега

на тъмната, черна, измамна река.

Която прегазихме с лекота,

забравили нейде и Дух, и Душа.

 

Но това е мигът, за да вдигнем очи,

заслепени от грешните наши дела.

Да върнем заблудените си души,

чрез пълни с уроци отминали времена.

 

Там трябва да спуснем завеса една

и смело да сложим дебела черта.

За да открием отново сега

безкрайната истина за Любовта.

 

Заблуди в мрак преживяхме, уви.

Природата не желае да ни прости.

И даром без вяра, без труд и Любов,

не бихме си върнали онзи живот.

 

За който създадени сме от светлина,

но се увихме в дяволска пелена.

Да бъдем човеци на една Вселена,

вечна, далечна, но осветена.

 

Вдигнете очи за миг светлина,

с онази божествена топлина.

Отворете сърца към безкрая.

И там в общия приказен свят,

ще се докоснем до Бога и Рая.

 

МАРИКУЗА

М.Кузманова

05.2001г.

Атланта

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Кузманова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...