27 sept 2024, 7:29

Време за летеж

  Poesía
329 2 1

ВРЕМЕ ЗА ЛЕТЕЖ

 

... живея в постоянни дефицити на време, на приятелства, пари,

не скитам в листопади ветровити в бездънните си есенни гори,

мелтемът спря брадата ми да къдри, нагъна плажът дрипаво шалте,

и книгите не са ми вечер мъдри – то и бездруго кой ли ги чете? –

спря да звъни за шепа сол съседът, горчи ми сутрин мазният бюрек,

 

и мрачно в огледалото ме гледа един – ужасно трезвен, сам човек,

а нявга сеех вятър, жънех жито – и го пилеех в стихове с курсив,

къде сте, мои възрасти, в които дори и не усещах, че съм жив? –

и – ако старостта е адска бездна, за мен палнете в храма къса свещ,

готов съм вече тихо да изчезна в най-светлите пространства за летеж.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...