ВРЕМЕ ЗА ЛЕТЕЖ
... живея в постоянни дефицити на време, на приятелства, пари,
не скитам в листопади ветровити в бездънните си есенни гори,
мелтемът спря брадата ми да къдри, нагъна плажът дрипаво шалте,
и книгите не са ми вечер мъдри – то и бездруго кой ли ги чете? –
спря да звъни за шепа сол съседът, горчи ми сутрин мазният бюрек,
и мрачно в огледалото ме гледа един – ужасно трезвен, сам човек,
а нявга сеех вятър, жънех жито – и го пилеех в стихове с курсив,
къде сте, мои възрасти, в които дори и не усещах, че съм жив? –
и – ако старостта е адска бездна, за мен палнете в храма къса свещ,
готов съм вече тихо да изчезна в най-светлите пространства за летеж.
© Валери Станков Всички права запазени