27.09.2024 г., 7:29

Време за летеж

325 2 1

ВРЕМЕ ЗА ЛЕТЕЖ

 

... живея в постоянни дефицити на време, на приятелства, пари,

не скитам в листопади ветровити в бездънните си есенни гори,

мелтемът спря брадата ми да къдри, нагъна плажът дрипаво шалте,

и книгите не са ми вечер мъдри – то и бездруго кой ли ги чете? –

спря да звъни за шепа сол съседът, горчи ми сутрин мазният бюрек,

 

и мрачно в огледалото ме гледа един – ужасно трезвен, сам човек,

а нявга сеех вятър, жънех жито – и го пилеех в стихове с курсив,

къде сте, мои възрасти, в които дори и не усещах, че съм жив? –

и – ако старостта е адска бездна, за мен палнете в храма къса свещ,

готов съм вече тихо да изчезна в най-светлите пространства за летеж.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....