ВРЕМЕ ЗА ЛЕТЕЖ

... живея в постоянни дефицити на време, на приятелства, пари,

не скитам в листопади ветровити в бездънните си есенни гори,

мелтемът спря брадата ми да къдри, нагъна плажът дрипаво шалте,

и книгите не са ми вечер мъдри – то и бездруго кой ли ги чете? –

спря да звъни за шепа сол съседът, горчи ми сутрин мазният бюрек,

и мрачно в огледалото ме гледа един – ужасно трезвен, сам човек,

а нявга сеех вятър, жънех жито – и го пилеех в стихове с курсив,

къде сте, мои възрасти, в които дори и не усещах, че съм жив? –

и – ако старостта е адска бездна, за мен палнете в храма къса свещ,

готов съм вече тихо да изчезна в най-светлите пространства за летеж.