6 ene 2008, 7:41

Време за промяна

817 0 2

                                   Време за промяна

 

                                   Сладко е виното -

                                   киселее в устата,

                                   невинно е то,

                                   в мен е вината.

 

                                   Вълшебен е мирисът -

                                   не за сетивата,

                                   той ли е виновникът

                                   или закърняла душата.

 

                                   Целувките ти сластни

                                   по мен като лекета,

                                   не са и те ужасни,

                                   но устните не стоплят.

 

                                   Ръцете са нежни,

                                   грубо прегръщат,

                                   не са безнадеждни,

                                   но снагата прекършват.

 

                                   Любов е туй чувство,

                                   но вече натежа,

                                   не си ти, просто

                                   сърцето охладня.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марина Колева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...