12 dic 2008, 22:15

Времена

  Poesía » Otra
674 0 7
Тогава...
... когато
се срещнахме
в неизвестното,
изпълнени
бяхме
с ярост
и гняв.

Тогава
объркани
бяхме
и не открихме
пътя
към
своите сърца!

А, гордостта
помоли
да бъде
пътеводител...
... и поведе ни
към
грешен път!

Но мина време
и
тя
наранена,
сама
се отказа
от нас.
Остави ни
там...
... в минало време!

Сега
отново се търсим,
но вече
в известното
и тук...
... в сегашното време
не заблудени
вървим
все още
към
пътя
за своите сърца!

А, утре...

... в бъдеще време
ще се намерим
във възможният
път
и
влюбени
сами
ще открием
сърцата си
за търсеното чувство
любов!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Славка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...